Двата типа анкери решават една задача — да закотвят нещо в основата — но по коренно различен механизъм. Именно механизмът определя кога кой е правилен.
Механичен анкер: държи чрез разпор
Клиновите и сегментните анкери се разширяват в отвора при затягане и се „заклинват" в бетона чрез триене и форма. Предимства: незабавна товароносимост — затягате и монтирате веднага; прост монтаж без дозиращи пистолети; предвидимо поведение при контролиран момент на затягане.
Ограничението е самата разпорна сила: тя натоварва бетона около отвора, затова механичните анкери изискват минимални разстояния от ръба и между анкерите. Близо до ръб или в тънък елемент разпорът може да отцепи бетона. Неподходящи са и за кухи тухли — стените на кухините се чупят.
Химически анкер: държи чрез слепване
Смолата (винилестерна или епоксидна) запълва отвора и слепва шпилката с основата по цялата дълбочина, без разпорна сила. Затова химическият анкер позволява по-малки ръбови разстояния, по-плътно разположени точки и работи в кухи материали (с мрежеста втулка, която задържа смолата). При правилен монтаж достига много високи натоварвания — стандартът при тежки конзоли, парапети близо до ръб и дозакотвяне на арматура.
Цената на тези предимства: време на стягане, зависещо от температурата (от минути в топло време до часове в студ), стриктно почистване на отвора (продухване и четкане — мръсен отвор сваля товароносимостта в пъти) и срок на годност на смолата.
Бърз избор
- Плътен бетон, далеч от ръб, бърз монтаж: механичен (клинови/сегментен) анкер.
- Близо до ръб, високи товари, дозакотвяне: химически анкер.
- Куха тухла / кухи блокове: химически с мрежеста втулка; за леки товари — нейлонови дюбели.
- Работа при ниски температури и напрегнат график: механичен, или химически със зимна смола и съобразено време на стягане.
Разгледайте механичните анкери и химическите анкери в каталога с техническите им данни.